Мазнините или липидите са химически съставки неразтворими
във вода. Те са образувани основно от въглеродни, кислородни и водородни атоми
по подобие на въглехидратите, но са свързани по различен начин.
Видове мазнини
•Прости липиди или неутрални мазнини: Те са
образувани от свързването на 1 молекула глицерин с 3 молекули мастни киселини.
От тук идва и названието им „триглицериди“.
•Сложни липиди или липиоди. В техния състав влизат освен
глицерина и мастните киселини и други елементи като фосфор, азот и сяра. Сложни
липиди са лецитинът, сфингомиелинът и др., които изпълняват важни
функции в организма, особено в нервната тъкан.
Мастните киселини са главната
съставка на мазнините, които определят различните им вкусове, строеж и течно
състояние. От химична гледна точка те са два вида, което има голямо значение за
храненето, тъй като техните свойства са много различни.
•Наситени мастни киселини. Всички
техни въглеродни атоми са свързани с прости връзки, което ги прави наситени с
водород. Почти всички са от животински произход, освен тези от палмова и
кокосова ядка. Обикновено са устойчиви на умерена температура. Наситените
мастни киселини образуват твърди, устойчиви, наситени в пълния смисъл на думата
мазнини. Животните ги използват като резервни вещества. Обилната консумация на
наситени мастни киселини увеличава нивото на холестерола в кръвта и
смъртността, причинена от сърдечно съдови-заболявания.
•Ненаситени мастни киселини.
Съдържат двойна връзка (монозахариди) между два или повече атома въглерод (полиненаситени). Най – важните източници на тези
мастни киселини са растенията – особено орехите, бадемите и други маслодайни
ядки и зърненият зародиш. Олеиновата мазнина е мононенаситена мастна киселина с 18 атома
въглерод, която се съдържа преди всичко в зехтина и в други семкови масла.
Ненаситените мастни киселини като олеиновата от зехтина и специално полиненаситените, които се съдържат в пшеничния
зародиш, ядките, семките, соята и семките на гроздето са несъмнено най –
полезните. Освен това имат способността да понижават нивото на холестерола в
организма.
Мазнините имат по – продължителен
процес на смилане и затова предизвикват по – дълготрайно усещане за пълен
стомах. Мазнините
са най – трудно смилаемата храна за нашата храносмилателна система и най – много натоварват двете
главни храносмилателни жлези – черен дроб и панкреас. Затова при хепатит или
панкреатит се препоръчва диета бедна на мазнини.
В тънкото черво, поради действието
на жлъчката
и липазата,
съдържаща се в панкреатичния сок, мазнините се разграждат на съставните си
части – глицерин и мастни киселини. Под тази форма те пресичат чревната бариера
и преминават в кръвообращението. В черния дроб и мастната тъкан организмът
отново съединява отделните елементи, образуващи мазнините и синтезира свои
собствени от глицерин и от абсорбирани мастни киселини.
Организмът използва мазнините като
гориво с висока енергийна стойност. Един грам мазнина произвежда 9 калории при
изгарянето си, т.е. 2 пъти повече от същото количество въглехидрати или
протеини.
Холестеролът е сложен липид,
който се съдържа преди всичко в животинските продукти и който нашият организъм
синтезира в черния дроб. Неговата функция в организма е да служи като първичен
материал за синтезирането на половите хормони, на жлъчните соли и влиза в
състава на клетъчните мембрани.
Въпреки, че е крайно необходимо за
живота вещество, когато нивото му в кръвта се повиши, той започва да се
натрупва по стените на артериите, разрушава ги и ги стеснява – процес познат
като атеросклероза.
Холестеролът циркулира в кръвта, свързан с
вещества, наречени липопротеини. Според вида липопротеини, с които е свързан, се определя
наименованието му и различните му ефекти:
•Холестерол LDL.
Той циркулира в кръвта, свързан с липопротеините с ниска плътност, съкратено ЛДЛ.
Представлява 70% от общия холестерол в кръвта. Това е тъй наречения „лош“
холестерол.
•Холестерол HDL.
Циркулира с липопротеини с висока плътност. Наскоро стана
ясно, че този вид холестерол, който разговорно се нарича „добър“ холестерол,
има превантивно действие срещу атеросклерозата. Колкото е по – високо нивото му
в кръвта, толкова по – добре.
Есенциалните мастни киселини са полиненаситени мастни киселини, които човешкият
организъм не е способен да синтезира и затова трябва да ги приемаме постоянно.
Те са наречени витамин F (фат – мазнина), въпреки че всъщност не
са мазнини.
Линоловата и линоленовата киселина се срещат главно в
зърнените зародиши (пшеница, царевица, овес и т.н.) и в ядките (орехи, бадеми,
лешници и т.н). Животинскките продукти също ги съдържат, но 10
пъти по – малко и винаги придружени от наситени мастни кислеини, които са вредни за здрвето.
Дефицитът
на тези есенциални мастни киселини се проявява чрез
забавен растеж, суха кожа, дерматит, нервни и генитални смущения.
Съвети
за понижаване нивото на холестерола
•Да се намали употребата на месо,
особено свинско, както и на животински вътрешности, колбаси и пастети.
•Да не се ядат яйчени
желтъци, тъй като в тях е съдържанието на
холестерол, а не в белтъците.
•Да се намали употребата на сладкиши
и десерти.
•Да се увеличи употребата на
целулоза (пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци), която
абсорбира жлъчните соли в червата.
•Да се използват зехтин и семкови масла.
•Да се избягва нервно напрежение и стрес.
•Да се правят редовно всеки ден
физически упражнения (най -малко по 30 мин. дневно).
Коментари
Публикуване на коментар