Вдишай живот

Кислородът е жизненоважен за живота – фатално важен. Не напразно той е навсякъде по земята. Той се намира в животинските, растителните и минералните субстанции, нещо повече представлява 3/4 от теглото на животинския, 4/5 от теглото на растителния и 1/2 от теглото на минералния свят. Той е и 9/10 от теглото на водата. Човек може да живее седмици без храна, дни без вода, но само минути без въздух. Ние сме аеробни създания. Нуждаем се от въздух и то добър, свеж въздух, за да сме здрави.

Кислородът от въздуха се съчетава с глюкозата от храната, която ядем, за да ни даде енергия. Храната е горивото, което тялото ни използва. Кислородът е, който изгаря това гориво и идва от вдишания от нас въздух.

Вярно е, че всички дишаме и това на пръв поглед не е трудно, но… повечето хора имат лоши дихателни навици. Други пък дишат замърсен въздух от индустриални отпадъци или тютюнев дим. Когато организмът ни получи всичкия кислород, от който се нуждае, ще усетим прилив на енергия и подобрение на жизненото състояние.

В мозъчните клетки настъпват необратими промени, когато човек прекара повече от 8 до 10 минути без кислород. Мозъкът е електрическо динамо за тялото. Той произвежда по – голямата част от необходимата ни електрическа енергия. Когато електрическият поток на мозъка спре, човек формално е мъртъв. На енцефалограмата (ЕЕГ) това състояние се вижда като права линия. Една личност може да продължи да диша и сърцето може да продължава да бие с часове, но след като веднъж мозъкът е престанал да функционира, смъртта е неминуема.

Храната, която ядем, водата, която пием, минералите и витамините, хормоните и кръвта, мускулите и сърцето – всички те имат своя дял в производството на електрическите заряди на нашето тяло. Но най – важният фактор е въздухът, който дишаме.

Увеличеният приток на кислород, особено след като дотогава сме имали неправилно дишане, ще помогне на нашата памет, на нашите умствени възможности и на нашата работоспособност.

Много хора вдишват само толкова въздух, колкото е необходимо, за поддържане на живота им. Те всъщност не дишат ефективно. Дишането ни е твърде плитко. Не получаваме достатъчно кислород и можем да изживеем „планинска болест“ и на нивото на морското равнище, т.е. замаяност и отпадналост.

Чистият въздух е невидим – вие не можете да го забележите. Той е без цвят, без мирис и без вкус. Можете да видите само неговото действие по лицата на здравите хора, растения и тревата по полето. Можете да го чуете по върховете на дърветата.

Студеният въздух изглежда по – чист и освежаващ от топлия, но с изключение на съдържанието на вода и по – ниска плътност има абсолютно същия състав. Въздухът съдържа почти 80% азот, около 20% кислород и 1% въглероден двуокис и други елементи. Макар азотът да действа само като разтворител за кислорода във въздуха, който дишаме, той е жизненоважен за образуването на белтъчините в растенията.

Въздухът, който дишаме първо преминава през космените фоликули в носа и се затопля от съдовете, с които са богати слизестите ципи вътре в носа. След това преминава през ларинкса надолу към трахеята и в двата клона на бронхиалните тръби. Тази широка бронхиална мрежа прилича на корените на дърво, които стават все по – малки и по- малки и по – многобройни. Накрая въздухът преминава през последната бронхиола в един грозд от около 20 въздушни мехурчета, наречени алвеоли. Тази крайна тръба (терминален бронхиол) с неговите въздушни мехурчета се нарича дихателна единица. Във всеки бял дроб съществуват около 20 000 такива единици.

Ако всичките алвеоли на вашите бели дробове се разположеха на една равна повърхност, то биха покрили площ от 225 кв.м.

Всяко мехурче в дадена респираторна единица е обкръжено от мрежа малки кръвоносни съдове. Те са отделени от въздушните мехурчета с тънка микроскопична мембрана и точно там се извършва главната дейност на дроба. Във въздушните мехурчета въглеродния двуокис преминава от кръвта в белите дробове, а червените кръвни телца абсорбират кислорода от въздуха.

Дишането не се извършва само с белите дробове. Всяка клетка в нашето тяло трябва да диша, за да живее. Дишането започва с белите дробове, но се разпростира до всички части на тялото, посредством червените кръвни телца. Тези микроскопични клетки разнасят нужния кислород. За 60 секунди те разнасят кислородния си товар, за да се завърнат отново в дробовете за нова порция. Кръвообращението ни включва милиарди червени кръвни телца. Всяка секунда се произвеждат 2,5 млн. и всяка живее 120 дни средно. Затова неправилно дишане, освен ,че намалява кислорода в белите дробове, но и транспортирания до телесните клетки.

Дихателният център на тялото е мозъкът, по – специално продълговатият мозък на върха на гръбначния стълб. Неговото действие е автоматично. Чрез нервните импулси, изпращани от дихателния център, човек продължава да диша и по време на сън, дори и тогава, когато не съзнава, че диша.

Комплексът моторни мускули, необходими за дишането, започва с вратните и гръдни мускули, на диафрагмата, на предната коремна стена. Съществуват три типа дишане: горногръдно, гръдно и коремно. И трите са необходими за правилното дишане, но най – важно е коремното. Ако наблюдавате дишането на бебетата, ще откриете  правилния начин на дишане.

Започваме живота си с вдишване при раждането, завършваме го, когато за последен път издишаме. От начина, по който дишаме между първото и последното вдишване, зависи качеството на нашия живот и удоволствието от него. Непълноценното дишане намалява жизнеността и създава пречки на метаболизма ни. Повърхностното и ограничено дишане води до лесна умора, изтощение, анемия и депресия.

С възрастта артериите на мозъка се втвърдяват и поради това снабдяването с кислород на мозъка се ограничава. Когато в по – млада възраст достъпът на кислород е ограничен, симптомите са същите като при възрастните – нарушена памет, творчество, концентрация. Притъпяват се фини звена на умствената активност, като силата на волята, проницателността, прозорливостта. Повлияват се и нашите чувства. Склонни сме да проявяваме отрицателни емоции като гняв, депресия, ниско самочувствие и дори фалшива вина.

Всеки от нас се ражда с правилно дишане. Тогава кое не е наред? Проблемът започва още в ранното детство с една категорична команда „Спри да плачеш!“ В отговор детето спира да плаче като задържа дъха. То потиска своя гняв, като стяга мускулите на гръдния кош и присвива рамене, за да предотврати писъка. Потискането на каквото и да било чувство или емоция води до мускулно напрежение, което ограничава дишането. Колкото повече растем, толкова по – интензивен става стресът – ние все по – често потискаме нашите чувства вместо да ги изразяваме. Хората с психиатрични и невротични проблеми биха имали един по – добър начин на живот, ако им се покаже как да дишат правилно.

За щастие повечето от нас нямат подобни проблеми, но това не изключва възможността за лоши последици поради неправилно дишане. С подобряването на дишането можем – и то твърде бързо, да пожънем успехи по отношение на доброто физическо и умствено здраве.