Въглехидрати в чинията

„Ако искаш да бъдеш силен като вол, яж това, което яде волът, но не изяждай вола.“ Едуард Нелсън (съвременен американски лекар)

Въглехидратите, или хидратите на въглерода, са наречени също и глициди поради сладкия им вкус. Те са основен източник на енергия за всички функции на тялото и бързо снабдяват организма с калории. Техните молекули са образувани единствено от атоми на въглерода, водорода и кислорода. Според размера на молекулата им въглехидратите се класифицират в три групи: монозахариди, дизахариди и полизахариди. 

Монозахаридите са образувани само от една молекула и могат да бъдат усвоени директно и бързо от организма. Повечето монозахариди в природата са глюкоза или фруктоза. И двете са образувани от едни и същи атоми и се различават по разпределението им в молекулата. Глюкозата и фруктозата се съдържат във всички плодове и меда.
 

Дизахариди – това са въглехидрати, образувани от две молекули монозахариди. За да бъдат усвоени от организма, дизахаридите трябва да се разпаднат на двете си прости молекули – нещо, което ензимите извършват в процеса на смилането. Най – разпространените дизахариди са:

•Захарозата или захарта от захарна тръстика, която се съдържа още в захарното цвекло, бананите, ананаса и други плодове. /глюкоза+фруктоза=захароза+вода/

•Малтозата се съдържа главно в малца, произвеждан от ечемика, а също и в други зърнени храни. Тя е образувана от две молекули глюкоза.

•Лактозата се съдържа в млякото. При млякото на кравата е в съотношение 40 грама на литър и около 50-60 в човешкото мляко. Нейната молекула е съчетание на глюкоза и галактоза.

Полизахаридите са сложни въглехидрати, чиято молекула е изградена от свързването на много монозахариди, главно глюкоза. Съдържат се най – вече в зърнените зародиши (пшеница, ориз, ечемик, царевица и др.), както и в корените и грудките (картофи, ряпа и др.). Съществуват 4 вида полизахариди:

•Скорбяла – съдържа се в семената, корените, грудките, листата и плодовете и е главния компонент на брашното. Получава се единствено от растенията и с разгражда по време на храносмилане от ензима амилаза.

•Декстрин – съставна част на скорбялната молекула, резултат от действието на амилазата.

•Целулоза – това е най – разпространеното вещество в природата. Този полизахарид се намира във всички растения. Образува структурата на техните тъкани. Тя е дълга верига от глюкозни молекули, но свързани по такъв начин, че нашето тяло не може да ги усвои.

•Гликоген – по химически състав е подобен на скорбялата, но го произвеждат животните от глюкозата, получена при смилането на храната. Гликогенът се натрупва в черния дроб и е енергичен запас, който организмът може да използва бързо, превръщайки го отново в глюкоза. Неговата хранителна стойност практически е нулева.

Когато нивото на глюкозата в кръвта спадне и запасите в черния дроб или в мускулите (които стигат само а няколко часа) не успеят да го повишат, тъй като са вече изтощени, се стига до състояние на хипогликемия. Ако това се случи внезапно, без организмът да има време да потърси други енергийни запаси, се появяват видими симптоми като: прилошаване, остър глад, загуба на сила и дори на съзнание, както и колапс (припадък).

Глюкозата се транспортира с кръвта до всички клетки на тялото благодарение на енергията, която отдава, когато се метаболизира. Заедно с кислорода в клетките глюкозата привежда в дейност целия организъм: мускулите се съкращават, произвежда се топлина , а мозъкът изпълнява своите функции – по-специално мисленето. За да функционира правилно този чудесен орган се нуждае постоянно от две вещества: глюкоза и кислород. Всеки ден нашият мозък поглъща около 140г. глюкоза.

Когато влезе в клетките, глюкозата се нуждае от витамините от групата В, за да може да изгори и да произведе енергия. Затова, когато конусмира рафинирана захар, организмът трябва да използва собствените си запаси от витамин В, за да може да я включи в процеса на метаболизма с риск да ги изчерпи. Рафинираната захар в много беден хранителен продукт – внася само калории, но не и необходимите вещества за нуждите на организма.

Целулозата е специален вид въглехидрат, който не се абсорбира (не преминава от червата в кръвта) и следователно организмът не може да го използва като източник на енергия. Целулозата, която се поглъща се изхвърля с изпражненията. На вид изглеждащи като безполезни, всъщност тези влакнини са като истинска „метла“ в червата. Те абсорбират токсините и завличат вредните вещества като жлъчните киселини, предшественици на холестерола, докато се образуват изпражненията.

Целулозата набъбва от водата, увеличавайки няколко пъти обема си. по този начин увеличава обема на изпражненията и улеснява преминаването им през дебелото черво до изхвърлянето им от организма. Когато диетата съдържа малко целулоза, изпражненията са твърди, сухи и концентрирани, поради това червата се принуждават да извършват големи усилия, за да ги елиминират. Това причинява или изостря множество заболявания – чревни дивертикули, хемороиди и дори рак на дебелото черво. Целулозата е изключителен представител на растителното царство! Никой животински продукт не съдържа целулоза!

Сложните въглехидрати се преобразуват в глюкоза постепенно в хранителния тракт, но за разлика от това, което се случва с простите захари, преобразуването им в глюкоза става бавно, а преминаването в кръвта – постепенно. Обратно на това простите захари преминават бързо в кръвта и рязко увеличават нивото на глюкозата. Това предизвиква интензивна реакция от страна на панкреаса, който трябва да отдели бързо инсулин, за да може тази глюкоза да бъде усвоена. В резултат на това нивото на глюкозата в кръвта се понижава.

Тези резки колебания в нивото на глюкозата, предизвикани от употребата на сладкиши, бонбони, пасти и т.н. принуждават панкреаса и целия организъм да правят огромно метаболитно усилие, което от своя страна предразполага към болести като диабет и атеросклероза. За сметка на това сложните въглехидрати, които след смилането им преминават бавно в кръвта, поддържат постоянно нивото на глюкозата много часове и позволяват по – добро функциониране на панкреаса. Това обяснява факта, че след закуска със сладкиши или с препечена филийка с мармалад скоро се огладнява отново, докато след пълнозърнести храни, не се огладнява цяла сутрин.