Поспри, почини си, отдъхни!

Почивката е изключително важна част в ритъма на живота. Толкова важна за здравето, колкото и активността. Тя е завършек, задоволство. Ние гледаме напред, към края на деня или към началото на седмичния почивен ден.

На практика, за да бъдем добре, трябва да си почиваме. Почивката е времето, когато енергията се възстановява. Човешкото тяло е така устроено, че не може да функционира без съзнателни периоди на почивка. За да се поддържа добро здраве, трябва да се поддържа и баланса между активност и релаксация. Само така могат да се възстановят умът и тялото.

Сърцето е един от най – добрите примери на баланс между почивка и активност. То е най – силният и жизненоважен мускул в тялото. При нормални условия сякаш не пропуска удар. За 24 часа прави средно около 100 000 свивания. При такава тежка работа има нужда от почивка. И я получава. След всяко свиване (систола), сърцето прави едно свиване за около 1/10 от секундата. През останалата част на тази секунда си почива. През почивката се храни с кислорода и хранителните вещества, за да може да продължи с максимална ефективност. На практика другите органи също имат своя цикъл на работа и почивка.

Всяка клетка от вашето тяло следва циклите на почивка и работа. Всяка клетка трябва да произведе някакъв продукт и да изпълни някаква функция. Клетките в края на панкреаса произвеждат инсулин. Чернодробните – албумин, глуболин и холестерол. Работниците в тези клетки са наречени ензими (нямат връзка с храносмилателните ензими). Ензимите се произвеждат през периодите на почивка. Недостатъчната почивка води до намаляване на работната сила на клетката.

Цялото тяло е в ритъм. Ако сте в такт с този ритъм, вие сте в тон със самия себе си. Ако вашите навици на живот не съвпадат с ритъма, ще откриете, че не сте в хармония със здравето – или просто сте болен.

Един ден почивка (освен ежедневните почивки между работата) всяка седмица е предписан още в началото на историята на света. За първи път е споменат в Библията, при описанието на сътворението.

Мъдрото използване на почивката води до изцеление и възстановяване. Помага за борбата с инфекциите, при счупвания и травми. Разбира се не трябва да е прекалено много, защото става вредна. Дори мускулите силно отслабват при продължителен застой. Почивката е добра, но в разумни срокове.

Човек изживява три основни типа умора. Първата се нарича токсична умора. Почти всяка болест носи симптома на умората. Това изисква почивка на легло, която облекчава твърде много състоянието при инфекции или някакво нараняване.

Другият тип умора е резултат от нормална активност и стрес. Тя е или хипертонична, или хипотонична.

Хипертоничната се причинява от твърде силно умствено напрежение или емоционален стрес при нарушен баланс на почивка и физическа активност. Възможно е да сте мислили доста усилено или да сте се безпокоили твърде сериозно. Тя се характеризира с раздразнителност, нетърпеливост, депресивност или тъга. Мускулите са напрегнати. Може да се изпадне в състояние на нетърпимост към хората, които обичате и дейности, които сте вършили с удоволствие.

Безсъние, главоболие, болки в гърба и други психосоматични нарушения може да допринесат за вашето емоционално и физическо изчерпване. Увеличената продължителност на съня е също симптом, като е характерно, че той е неспокоен. За да намалите това влияние просто направете физически упражнения или бърза разходка, вкарайте мускулите в действие.

Хипотоничната умора се причинява от продължителна физическа активност. Мускулите и другите части на скелетната структура са уморени поради твърде много повтаряни движения и активност. В това състояние изпада всеки, който изкарва прехраната си с пот на челото.

Първият признак на физическа умора е намаляването на ефективността, темпото и телесният ритъм. При този тип умора почивката е единствената, която може да се справи с физическото състояние.

Един от начините, по който тялото си почива най – добре – това е сънят. Всички се нуждаем от него. Той е жизнено важен. Един 60 годишен човек например е проспал около 20 години от живота си – 1/3 от него.

Какво е сънят? Според една дефиниция „сънят е период на намалено съзнание, от който личността може да бъде изведена с подходящи стимуланти.“ Въпреки многобройните изследвания върху съня, никой все още не може да даде пълно определение за съня и защо ни е нужен.

Сънят се контролира от различни действия вътре в самия мозък. Човешкият мозък е шедьовър на творението. Настанен на сигурно място в здрава костна кутия, той е и още веднъж обезопасен чрез ликвор – мозъчно – гръбначна течност, в която „плува“ и една фиброзна ципа, наречена тенториум, където е като в люлка и се задържа в съответното положение от специални връзки.

И все пак, макар да е най – мощният от нашите биологични органи, той е един от най – уязвимите. За да функционира трябва да се поддържат необходимите количества кислород и глюкоза. Ако те се променят мозъка ще умре. Лишете мозъка от кислород за 8 минути и това ще доведе до невъзвратими увреждания на мозъчните клетки.

Една от най – важните функции на мозъка е неговият съзнателен отговор, изразен чрез съзнанието или съзнателността. Вестите на мозъка се пренасят в нервната клетка чрез електрическия импулс. В точката, където нервната клетка се свързва с друга има малка пролука, наречена синапс. Електрическият поток не може да я прескочи. Тук пренасянето се извършва от някои химически посредници, наречени невротрансмитери. След като вестта достигне до мембраната на другата клетка, тя отново се превръща в електрически сигнал. Правилното функциониране на този механизъм е жизнено важно за умственото здраве.

Невротрансмитерите са свързани с механизма на съня, защото те могат да бъдат, както стимулатори, така и депресори на съзнанието. Така например ацетилхолимът стимулира някои хормони, които подпомагат паметта и съзнанието. Той ви държи будни. От друга страна серотонинът намалява будността и ви помага да заспите. Той е съставен от аминокиселината триптофан (съдържа се в тиквените семки и бобовите растения). Така вътрешната дейност на мозъка с неговите електрически импулси и химически вестители е тясно свързана с нашето състояние на съзнателност и циклите на сън.

Има два типа сън – бърз и бавен. Когато човек заспи е в бързата фаза, където очите все още се движат. След около 20 минути движението им спира и човек навлиза в бавната фаза на съня. Тези фази на съня се сменят 4 или 5 пъти за осем часов период.

По време на бързия сън нашите мускули релаксират и електромиографът би показвал малка активност, с изключение на движенията на очите. Тогава сънищата ни са по – живи, спомняме си ги по – добре. Бързият сън трябва да бъде 20-25% от общото време за сън, ако искаме да се възползваме от възстановителната му сила.

Алкохолът и някои лекарства, включително и тези за сън, всъщност действат отрицателно. Ние може да заспим и да спим достатъчно дълбоко през нощта, но обикновено няма да се чувстваме свежи и бодри, както ако сънят идва по естествен начин. Ако някоя нощ тялото не получава достатъчно бърз сън, то ще се опита да го набави, когато може.

Активността на човек зависи също и от телесната температура. Макар нормалната да е 36,6⁰С ежедневно преживяваме отклонение от около 1⁰С. Будността и бодростта на човек са максимални, когато тялото достигне своята максимална температура. За повечето хора това става рано сутрин. Наричаме ги „чучулиги“. „Совите“ от друга страна се събуждат късно и вършат най – добрата си работа вечер и в малките часове на нощта. Те преживяват своя пиков момент на телесната температура късно вечерта или в ранните часове на нощта.

Независимо от кой тип сте, ако се лишавате от сън, това ще повлияе силно на физическите ви функции. Сериозно ще ограничи вашата ефективност. Загубата на твърде много сън може да причини дори параноидни състояния и халюцинации.

Изследванията не са ни дали отговор на въпроса от колко сън всъщност се нуждаем. Количеството сън, необходимо за доброто здраве, зависи донякъде от възрастта. Новородените може да спят от 16 до 20 часа в денонощие. Малките деца се нуждаят от 10 до 12 часа. На 40 години повечето хора се нуждаят от 6-7 часа сън.

Важно е да знаем за яденето преди сън. То е вредно. Както това с по – тежка храна, така и лекото и не обилно. Най – добрата почивка имат онези, които ядат последното си ядене най – малко 4 часа преди да заспят. Ако отидем в леглото с пълен стомах. Ще се събудим пак уморени. Пълният стомах възпрепятства съня, а сънят възпрепятства храносмилането. Това е двупосочен път към умората.

Тежкото ядене преди лягане е тежък стрес за нашите сърца. То увеличава количеството на мазнините в кръвообращението, като по този начин ни излага на опасността от сърдечна атака докато спим.