Фасулът - обичана българска храна, а също и полезна

Фасулът е биологичен вид, растение от семейство бобови. Пренесен е в Европа по времето на Великите географки открития. Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.

Родината на фасула е Южна Америка, но може да се отглежда практически навсякъде. В Европа е пренесен  една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив от едно растение и лесното у отглеждане се разпространява до края на XVI – ти век в цяла Европа и европейските колонии в Африка.

Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на чушки с бъбрековидни семена. Известни са над 200 вида фасул, като разликите между сортовете са във вида на чушката, цвета и вкусовите качества на семената.

Някои видове боб са:

·         Боб Адзуки – това е червен азиатски боб, наричан от японците „царят на бобовите растения“, тъй като е лесно смилаем и увира
много бързо. Съществува и черна версия на обикновения адзуки боб. В азиатската кухня се ползва цял, смлян на брашно или за приготвяне на червена бобова паста. Той е добра добавка към ориз и салати.

    Дребен бял боб – във флота на САЩ е познат като navy bean (морски боб), тъй като след 1800 – та година е една от основните храни на моряците. Трудно увира и е трудно смилаем. Подходящ е за яхнии, салати и супи.

·         Едър бял боб – най-често се използва за приготвяне на салати.

·         Боб Канелини – италиански сорт с много добър вкус, който остава леко суров, дори след като е напълно сварен. В италия се използва за приготвяне на традиционна супа минестроне и различни салати.

·         Боб Лима (маслен боб, мадагаскарски боб) – открит е в Перу в началото на XVI – ти век. Зърната са закръглени, с подчертана бъбрековидна форма, вътрешността у е светлозелена и е много по – трудно смилаем от останалите видове. Има силно маслен вкус и е подходящ главно за приготвяне на супи и яхнии.

·         Боб Мунг – зърната са дребни и могат да бъдат зелени, жълти или червени, а вътрешността е жълта. Най – често се употребява за приготвяне на бобови кълнове. Широко се използва в Китай и Индия. Не се накисва преди приготвяне и има нежна текстура, а вкусът му е леко сладък.

·         Боб Пинто – в сухо състояние е бежов на цвят, с кафяви петънца, но в процеса на варене придобива розово – кафяв цвят. Той е задължителна съставка на редица мексикански ястия.

·         Боб Флажолет – зърната са дребни, леко зеленикави, с деликатен аромат и вкус. Във Франция се използва за приготвяне на салати и като гарнитура към агнешко.

·         Черен боб – широко разпространен в Мексико и южните щати на САЩ. Той е една от основните съставки в кухнята на Карибския регион и Латинска Америка. Зърната му са черни, а вътрешността им е кремава. Има леко сладък вкус и е подходящ за салати и супи.


·         Черен мексикански боб – зърната му са малки, закръглени и тъмни. Използва се основно за приготвяне на чили и задушени ястия.

Бобът има изключително висока хранителна стойност: белтъчини – 23,3%, въглехидрати – 55,5%, вода – 11,2% и мазнини – 1,5 %; съдържа още витамин С, витамини от групата В. по корените се развиват голям брой грудки, където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба.

Хранителна стойност за 100 гр. продукт:

Енергия – 131 kJ (30kcal)

Въглехидрати – 6,97g

Нишесте – 0,88g

Захари – 3,26g

Глюкоза – 1,51g

Фруктоза – 1,39g

Белтъчини – 1,83g

Алфа – каротин – 69µg

Бета – каротин – 379µg

Витамините В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12

Витамин С – 12,2mg

Витамин Е – 0,41mg

Витамин К – 43mg

Са – 37mg

Fe – 1,03mg

Mg – 25mg

P – 38mg

K – 211mg

Na – 6mg

Селен, молибден

Фасулът, освен за храна се използва и за превенция и лечение на различни заболявания. Бобът се препоръчва за тези, които страдат от хипертония, атеросклероза, ускорен пулс и други сърдечно – съдови заболявания. Препоръчва се за хора с увредена и проблематична нервна система. Бобът помага за по – бързото възстановяване след тежко заболяване. Ползата от фасула за храносмилането, не се ограничава с неговите диетични свойства. Той регулира и възстановява нарушената обмяна на веществата.

Фасулът се счита за отлична профилактика и помощ при лечението на туберколоза.

Бобът съдържа аргинин – вещество, което участва в синтеза на кръвната захар. Това го прави незаменима храна за диабетиците. Всяка субстанция, която е част от химичния състав на фасула, изпълнява своя собствена специална функция. Например желязото образува червени кръвни телца и засилва имунната система.

Елементът мед допринася за процеса на генериране на хемоглобин и адреналин.

Сярата в боба, е полезна при чревни и кожни заболявания, при ревматизъм и болни бронхи.

Фасулът съдържа цинк, който регулира въглехидратната обмяна.

Полезните свойства на боба се ползват при заболявания на пикочо – половата система, помагат за пречистване на тялото, за премахване на камъни в бъбреците и разтваряне на тези камъни.

Фасулът стимулира генерирането на стомашен сок, има диуретичен ефект, който помага при отци.

Наред с другите си полезни качества, бобът се използва и в козметиката, за производство на маски за лице, премахва бръчките и силно се препоръчва за жени прекрачили 40-те години.

Белият зрял боб съдържа много важния минерал молибден. Въпреки, че е открит през 1778, молибденът е сравнително неизвестен минерал. Той е много важен за доброто ни здраве, тъй като може да активира няколко детоксикиращи ензими, включително алдехидокзидаза и сулфидоксидаза.

Алдехид оксидазата неутрализира ацеталдехида – токсичен метаболитен продукт на дрождите, гъбичките и алкохола. Ацетилдехидът е дразнител, вероятен канцероген за човека и има синергичен ефект с никотина, което увеличава вероятността от пристрастяване към тютюнопушенето.

Митохондриалният ензим сулфит оксидаза катализира процеса на превръщането на сулфитите в безопасни, които се екскретират в урината. Нежеланите реакции, свързани с поглъщането на сулфити включват напрежение и мигрена, главоболие, както и симптоми на астма.

Освен това фасулът е с нисък гликемичен индекс, а тези храни помагат за намаляване риска от развитие на сърдечно – съдови заболявания и диабет в зряла възраст. Щедрото количество магнезий в боба поддържа здрави костите и ставите и помага на организма да се бори против стреса. Липсата на магнезий в организма води до редица заболявания, включително стомашно – чревни проблеми и захарен диабет.

Както всички бобови и фасулът наред с полезните си вещества съдържа и опасни естествени химикали, които не са добри за нашето здраве. Затова, за да се възползваме ефективно, трябва да знаем как да приготвяме боба. Консумирането на суров боб е противопоказано и може да доведе до отравяне. Зрелият фасул съдържа токсичното вещество лектин фитохема глутинин, което може да доведе до стомашно – чревно натравяне в случай на лоша кулинарна обработка и/или преяждане с фасул.

Освен вече споменатия лектин, зрелият фасул съдържа също инхибиторите: алфа – амилаза, пепсин, трипсин, които пречат на нормалното храносмилане на въглехидрати и протеини, като блокират храносмилателните ензими.

За да намалите газовете, използвайте билки и подправки. Добавяйте кимион, чесън, анасон, семена от копър, розмарин, куркума, листа от мента и кориандър. Също да се кисне от 16-24 часа, като водата се сменя веднъж. А след това да се вари, като водата се сменя два - три пъти след 15 минутно варене. И двата пъти се добавя по една кафена, не с връх лъжичка сода.






Коментари