Фасулът е биологичен вид, растение от семейство бобови.
Пренесен е в Европа по времето на Великите географки открития. Отглежда се като
домашна култура за прехрана по целия свят.
Родината на фасула е Южна Америка, но може да се отглежда
практически навсякъде. В Европа е пренесен
една от експедициите на Христофор Колумб. Заради високия добив от едно
растение и лесното у отглеждане се разпространява до края на XVI – ти век в цяла Европа и
европейските колонии в Африка.
Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата
на чушки с бъбрековидни семена. Известни са над 200 вида фасул, като разликите
между сортовете са във вида на чушката, цвета и вкусовите качества на семената.
Някои видове боб са:
·
Боб Адзуки – това е червен азиатски боб, наричан
от японците „царят на бобовите растения“, тъй като е лесно смилаем и увира
много бързо. Съществува и черна версия на обикновения адзуки боб. В азиатската
кухня се ползва цял, смлян на брашно или за приготвяне на червена бобова паста.
Той е добра добавка към ориз и салати.
Дребен бял боб – във флота на САЩ е познат като navy bean (морски боб), тъй
като след 1800 – та година е една от основните храни на моряците. Трудно увира
и е трудно смилаем. Подходящ е за яхнии, салати и супи.
·
Едър бял боб – най-често се използва за
приготвяне на салати.
·
Боб Канелини – италиански сорт с много добър
вкус, който остава леко суров, дори след като е напълно сварен. В италия се
използва за приготвяне на традиционна супа минестроне и различни салати.
·
Боб Лима (маслен боб, мадагаскарски боб) –
открит е в Перу в началото на XVI
– ти век. Зърната са закръглени, с подчертана бъбрековидна форма, вътрешността
у е светлозелена и е много по – трудно смилаем от останалите видове. Има силно
маслен вкус и е подходящ главно за приготвяне на супи и яхнии.
·
Боб Мунг – зърната са дребни и могат да бъдат
зелени, жълти или червени, а вътрешността е жълта. Най – често се употребява за
приготвяне на бобови кълнове. Широко се използва в Китай и Индия. Не се накисва
преди приготвяне и има нежна текстура, а вкусът му е леко сладък.
·
Боб Пинто – в сухо състояние е бежов на цвят, с
кафяви петънца, но в процеса на варене придобива розово – кафяв цвят. Той е
задължителна съставка на редица мексикански ястия.
·
Боб Флажолет – зърната са дребни, леко зеленикави,
с деликатен аромат и вкус. Във Франция се използва за приготвяне на салати и
като гарнитура към агнешко.
·
Черен боб – широко разпространен в Мексико и
южните щати на САЩ. Той е една от основните съставки в кухнята на Карибския
регион и Латинска Америка. Зърната му са черни, а вътрешността им е кремава.
Има леко сладък вкус и е подходящ за салати и супи.
·
Черен мексикански боб – зърната му са малки,
закръглени и тъмни. Използва се основно за приготвяне на чили и задушени ястия.
Бобът има изключително висока хранителна стойност: белтъчини
– 23,3%, въглехидрати – 55,5%, вода – 11,2% и мазнини – 1,5 %; съдържа още
витамин С, витамини от групата В. по корените се развиват голям брой грудки,
където живеят бактерии, подпомагащи растежа и развитието на боба.
Хранителна стойност за 100 гр. продукт:
Енергия – 131 kJ (30kcal)
Въглехидрати – 6,97g
Нишесте – 0,88g
Захари – 3,26g
Глюкоза – 1,51g
Фруктоза – 1,39g
Белтъчини – 1,83g
Алфа – каротин – 69µg
Бета – каротин – 379µg
Витамините В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12
Витамин С – 12,2mg
Витамин Е – 0,41mg
Витамин К – 43mg
Са – 37mg
Fe – 1,03mg
Mg – 25mg
P – 38mg
K – 211mg
Na – 6mg
Селен, молибден
Фасулът, освен за храна се използва и за превенция и лечение
на различни заболявания. Бобът се препоръчва за тези, които страдат от хипертония,
атеросклероза, ускорен пулс и други сърдечно – съдови заболявания. Препоръчва
се за хора с увредена и проблематична нервна система. Бобът помага за по –
бързото възстановяване след тежко заболяване. Ползата от фасула за
храносмилането, не се ограничава с неговите диетични свойства. Той регулира и
възстановява нарушената обмяна на веществата.
Фасулът се счита за отлична профилактика и помощ при
лечението на туберколоза.
Бобът съдържа аргинин – вещество, което участва в синтеза на
кръвната захар. Това го прави незаменима храна за диабетиците. Всяка
субстанция, която е част от химичния състав на фасула, изпълнява своя собствена
специална функция. Например желязото образува червени кръвни телца и засилва
имунната система.
Елементът мед допринася за процеса на генериране на
хемоглобин и адреналин.
Сярата в боба, е полезна при чревни и кожни заболявания, при
ревматизъм и болни бронхи.
Фасулът съдържа цинк, който регулира въглехидратната обмяна.
Полезните свойства на боба се ползват при заболявания на пикочо
– половата система, помагат за пречистване на тялото, за премахване на камъни в
бъбреците и разтваряне на тези камъни.
Фасулът стимулира генерирането на стомашен сок, има
диуретичен ефект, който помага при отци.
Наред с другите си полезни качества, бобът се използва и в
козметиката, за производство на маски за лице, премахва бръчките и силно се
препоръчва за жени прекрачили 40-те години.
Белият зрял боб съдържа много важния минерал молибден.
Въпреки, че е открит през 1778, молибденът е сравнително неизвестен минерал. Той
е много важен за доброто ни здраве, тъй като може да активира няколко
детоксикиращи ензими, включително алдехидокзидаза и сулфидоксидаза.
Алдехид оксидазата неутрализира ацеталдехида – токсичен
метаболитен продукт на дрождите, гъбичките и алкохола. Ацетилдехидът е
дразнител, вероятен канцероген за човека и има синергичен ефект с никотина,
което увеличава вероятността от пристрастяване към тютюнопушенето.
Митохондриалният ензим сулфит оксидаза катализира процеса на
превръщането на сулфитите в безопасни, които се екскретират в урината.
Нежеланите реакции, свързани с поглъщането на сулфити включват напрежение и
мигрена, главоболие, както и симптоми на астма.
Освен това фасулът е с нисък гликемичен индекс, а тези храни
помагат за намаляване риска от развитие на сърдечно – съдови заболявания и
диабет в зряла възраст. Щедрото количество магнезий в боба поддържа здрави
костите и ставите и помага на организма да се бори против стреса. Липсата на
магнезий в организма води до редица заболявания, включително стомашно – чревни
проблеми и захарен диабет.
Както всички бобови и фасулът наред с полезните си вещества
съдържа и опасни естествени химикали, които не са добри за нашето здраве.
Затова, за да се възползваме ефективно, трябва да знаем как да приготвяме боба.
Консумирането на суров боб е противопоказано и може да доведе до отравяне.
Зрелият фасул съдържа токсичното вещество лектин фитохема глутинин, което може
да доведе до стомашно – чревно натравяне в случай на лоша кулинарна обработка
и/или преяждане с фасул.
Освен вече споменатия лектин, зрелият фасул съдържа също
инхибиторите: алфа – амилаза, пепсин, трипсин, които пречат на нормалното
храносмилане на въглехидрати и протеини, като блокират храносмилателните
ензими.
За да намалите газовете, използвайте билки и подправки.
Добавяйте кимион, чесън, анасон, семена от копър, розмарин, куркума, листа от
мента и кориандър. Също да се кисне от 16-24 часа, като водата се сменя веднъж.
А след това да се вари, като водата се сменя два - три пъти след 15 минутно варене. И
двата пъти се добавя по една кафена, не с връх лъжичка сода.



Коментари
Публикуване на коментар