Сърдечно – съдовите заболявания са резултат от начина на
живот. Това е заболяване, причинено от начина на живот. Това е заболяване,
причинено от дългогодишно неправилно хранене, обездвижване и промени, които са
се случвали от дълго време в най – скритите ъгълчета на тялото ви. Холестеролът
, мазнините, калцият се събират в буци, докато запушат съдовете, блокирайки
снабдяването на сърцето с кръв и кислород. Тогава се получава сърдечна атака.
Сърдечните заболявания са не само лечими, но и предотвратими. Те често може да
се избегнат чрез промяна на начина на живот в един от най – важните му аспекти
– диетата, храната, която избираме и поставяме на масата си.
Богатата на мазнини диета ни поставя във високо рисковите
групи на заболелите от рак и сърдечни заболявания. Наситените мазнини
увеличават холестерола повече от всичко друго, което ядем. Правилното хранене
може да излекува атеросклерозата, която е една то основните причини за
сърдечните заболявания.
Атеросклерозата е изключително отговорна за сърдечната
атака. Сърдечните заболявания са водещ здравен проблем в западния свят. Твърди
се, че около 1 млн. души годишно умират от сърдечни заболявания. Когато
кръвоносните съдове на сърцето се стеснят, до него не достига необходимото
количество кислород, което причинява болка в гърдите, наречена исхемична болест
на сърцето.
Необходимо е да извършваме профилактика на организма си, за
да нямаме сърдечно заболяване. Затова е важно да поддържаме холестерола си под
160 мг./%. Калцият, магнезият, калият, хромът и селенът също предпазват от сърдечни
заболявания. Чесънът и лукът имат забележителен ефект върху факторите свързани
със сърдечните заболявания и разтварят кръвните съсиреци.
Спирането на употребата на кафе също помага в профилактиката.
Обикновено хората, които искат да пият кафе, но искат да избегнат кофеина
прибягват до безкофеиновите кафета. Процесът на отстраняване на кофеина от
кафето концентрира кафеното олио, наречено кафеол, придаващ на кафето
специфичен аромат и особен вкус. Кафеолът е известен като канцероген, дразнещ
стомаха, черния дроб, бъбреците и пикочния мехур, и причинява рак на пикочния
мехур. Той свива капилярите, носещи кислород до клетките и им позволява да се
превърнат в ракови.
Зехтинът е по – добър от всяко полиненаситено олио, тъй като
без да намалява HDL
(добрия_ холстерол, намалява нивото на LDL (лошия). Зехтинът намалява риска от атеросклероза. Тя започва
като „драскотини“ по вътрешната повърхност на артериите. Тези драскотини са
подходящо място за холестерола, който се „закрепя“ там. Омега – 3 мастните
киселини значително намаляват холестерола и триглицеридите в кръвта. Соевото
масло, маслото от ленено семе, маслото от английски орех също са с високо
съдържание на омега – мастни киселини.
Ако консумирате месо, то най – добре е то да е от риба.
Тялото на рибата функционира при ниски температури. Съответно мазнините, когато
попаднат в тялото се втечняват, понеже човешкото тяло има по – висока
температура. Докато мазнините на другите животни са в по – топла среда, т.е.
тази на тялото на животното (напр. крава, пиле). След като попаднат в човешкия
организъм, те се втвърдяват.
Липсата на упражнения също е фактор за сърдечни заболявания.
Според изследвания, направени в университета в Питсбърг, хората които ходят
около 5 км. дневно имат по – високо ниво на кръвния HDL.
Витамините от групата В са също много важни в профилактиката
на сърдечни заболявания. Също така дефицита на този комплекс дълго време, води
до увреждания на нервната система и сърцето. Витамин С също намалява драстично
холестерола. Нито сърцето, нито някой кръвоносен съд може да се поддържат в
добро състояние без витамин С. Друг витамин, за който е доказано, че предпазва
от атеросклероза е витамин Е.
Богатото снабдяване на кръвта с кислород е от първостепенно
значение. Сърцето се съпротивлява срещу ненормално ниското количество кислород.
А разтворимите влакнини имат важно значение за изгарянето на холестерола. Те
увеличават освобождаването на жлъчка. Черният дроб образува жлъчка, за което
изразходва много холестерол. А серумния холестерол нараства, когато влакнините
се отстранят от храната. Когато ядем храни с пълнозърнесто зърно приемаме
витамините В и Е и получаваме достатъчно кислород в тъканите си поради неутрализиране
на свободните радикали във въздуха, свързани с намалената абсорбация на
кислород.
Плодчетата от глог действат като нитроглицеринът. Използват
се в случаи на слабост на сърдечния мускул и на атеросклероза. Глогът е отличен
сърдечен тонизатор, а също помага да се изчистят депозираните плаки от стените
на артериите.
Бета – каротинът е друг важен елемент за справяне със
сърдечно – съдовите проблеми. Има естествен и синтетичен, но естествения е 8
пъти по – силен от синтетичния. Бета – каротинът неутрализира плаките от лош
холестерол по стените на артериите.
Д-р Гари Фрейзър от университета Лома Линда открива при
изследване на 31 208 души, че ядките (сурови) са храна №1 в менюто на тези,
които не страдат от сърдечни проблеми. Ядките са богати на влакнини и мононенаситени
мастни киселини, които предотвратяват заболявания. Те също съдържат
антиоксиданти като витамин Е, селен, елагична киселина, които предпазват от
разрушителните действия на холестерола.
Селенът е нужен за здравето ни, но в твърде големи дози може да причини смърт.
Необходимата дневна доза е 70 мкг. Независимо дали човек има дефицит на селен
или на витамин Е развива чернодробна дегенерация, което доказва, че двете
вещества действат заедно. Селенът е протектор, който е свързан с витамин Е. Богатата
на мазнини диета провокира появата на рак и увеличава потребността на организма
от витамин Е и селен.
Някои от симптомите на сърдечно заболяване са:
·
Задух след леко физическо натоварване
· Болка и тежест в гърдите – често с
разпространяване към лявата ръка
· Оток – по глезените или корема
· Затруднено дишане – или опит за поемане на
въздух
· Спане – нужда от няколко допълнителни хапчета,
за да има ефект
Основните причини за сърдечни заболявания могат да се търсят
в лошите хранителни навици и начин на живот, както и на умствения и физическия
стрес. Наднорменото тегло, тютюнопушенето, повишеното кръвно налягане,
метаболитни нарушения – особено диабет, обездвижване, повишените нива на
кръвния холестерол, на триглицеридите, повишеното съдържание на пикочна киселина,
причинено от приемането на животински белтъци, алкохола, всичко това води до
сърдечно – съдови заболявания. Това са причини установени от проведеното
Фрамингхамско изследване.
Успешното лечение е свързано с елиминирането на всички
изброени диетични рискови фактори. Д-р Притичин провел 5 годишно изследване на
8 хиляди души, на които са давани лекарства срещу коронарно заболяване. Оказало
се, че по – добре се чувстват пациентите взимащи плацебо таблетки.
Какво се очаква да променят хората, за да се предпазят или
излекуват от сърдечни заболявания? Да приемаме витамин Е, който е абсолютно
необходим за здравето на сърцето. Всеки минерален или витаминен дефицит
директно или индиректно води до сърдечно заболяване. Но най – важния витамин Е
е може би най – дефицитния в храната ни, при условия, че ядем рафинирани храни.
Витамините А и D са
другите важни витамини. Магнезият и селенът също трябва да се поддържат в добри
нива.
Лецитинът е препоръчителен за по – върастни хора, прекарали
удар или с мозъчна атеросклероза. Доа от 1-2 с.л.лецитин дневно обикновено е
достатъчна за поддържането на нормално ниво на холестерола. За да избегнем и
сърдечно – съдовите проблеми трябва да елиминираме големите количества сол от
яденето си. тя е едно от най – отровните вещества. Тялото ни се нуждае от 5-6
мг. сол дневно, която може да се получи от пресните плодове и зеленчуци. Всички
поемаме почти двойни количества сол, когато ядем консервирани храни, защото им
е било добавено допълнително сол. Консервирани храни са и сготвените храни. Готвенето
на храната увеличава натрия и елиминира калия в храната. Когато има повече
натрий, основната част от калия се елиминира. Следователно с допълнителното
солене на храните, тялото се нуждае от допълнителен калий, за да запази
баланса. Плодовете и зеленчуците са най – добрия начин за спазване на баланса
калий: натрий – 2:1.
Кислородния недостиг е в резултат не само от липсата на
упражнения, но и от употребата на захар. Пушенето е другият „грабител“ на
кислород. Цигарите увеличават нивото на въглероден окис, който измества
кислорода.
Освен от солта е добре да се лишим от захарта и кафето.
Бялата захар води до увеличаване на концентрациите на плазмения холестерол,
триглицеридите, уратите и увеличава тромбоцитната агрегация, всички тези
фактори са от значение за развитието на атеросклерозата.
Важно е да правим упражнения не тежки и прекалено
натоварващи сърцето. Но не можем да очакваме, че то ще става силно, като работи
монотонно всеки ден, през цялото време. Наднорменото тегло се нарежда сред
първите рискови фактори за сърдечно – съдови заболявания. Също така причинява и
кислороден недостиг в тъканите. Проблемът с рафинираната захар и рафинираното
брашно, на които липсва обвивката и вит. Е. Същото важи за месото и млечните
продукти. Прекалено мазната и солена храна може да предизвика пристъпи, понеже
повишава рязко кръвното налягане.
Коментари
Публикуване на коментар